Съзависимо поведение: Какво представлява и как влияе върху зависимостите

Какво е съзависимост?

Съзависимостта е психологическо и поведенческо състояние, при което близките на човек със зависимост развиват силно емоционално, физическо и психологическо обвързване с неговия проблем. Това състояние често се проявява в опити да се контролира, компенсира или минимизира разрушителните последици от зависимостта.

Съзависимостта обикновено се среща в семейна или близка социална среда, където членовете на семейството или партньорите поемат ролята на „спасители“. Те несъзнателно поддържат зависимото поведение, като се опитват да компенсират неговите последици.

 

Характеристики на съзависимостта

1. Прекалена грижа и контрол:
   • Съзависимите се опитват да „оправят“ ситуацията, като поемат отговорност за действията на зависимия.
   • Например, партньорът на зависимия може да прикрива последствията от злоупотребата с алкохол, като обяснява отсъствията от работа или изплаща дълговете.
2. Емоционална обвързаност:
   • Съзависимите изпитват чувство за вина или отговорност за състоянието на зависимия.
   • Те често пренебрегват собствените си нужди и желания в името на това да „спасят“ зависимия.
3. Отричане на проблема:
   • Вместо да приемат, че зависимият има сериозен проблем, съзависимите се опитват да оправдаят или омаловажат неговото поведение.
   • Например, родител може да казва: „Той просто преминава през труден период, ще се оправи.“
4. Саможертва:
   • Съзависимите често жертват личното си време, здраве и социален живот, за да се грижат за зависимия.
   • Това може да доведе до емоционално изтощение и здравословни проблеми.

Примери за съзависимо поведение

1. Прикриване на проблема:
   • Родителите на зависимо дете може да се обаждат в училище, за да оправдаят отсъствията, вместо да потърсят помощ за проблема.
   • Партньорът на алкохолик може да обяснява неговото неадекватно поведение пред приятели или колеги като „умора“ или „стрес“.
2. Улесняване на зависимото поведение:
   • Съзависимият купува алкохол, за да избегне конфликти с алкохолика, или дава пари на зависимия от наркотици, за да „не направи нещо по-лошо“.
3. Прекомерно участие:
   • Вместо да позволят на зависимия да поеме отговорност за последствията от действията си, съзависимите поемат всичко върху себе си. Например, ако зависимият загуби работа, съзависимият намира нова, за да осигури финансова стабилност.
4. Пренебрегване на собствените нужди:
   • Съзависимите често спират да се грижат за себе си, пренебрегват здравето си и изолират собствените си социални контакти.

 

 

Какво поражда съзависимостта?

Съзависимостта обикновено се корени в:

• Семейна динамика: Съзависимостта често се формира в семейства, където емоционалните граници са размити, и ролите на членовете на семейството са объркани.
• Чувство за вина и отговорност: Близките на зависимия се чувстват длъжни да го подкрепят на всяка цена, дори когато това вреди на тях самите.
• Отричане на проблема: Страхът от социална стигма или разпад на семейната структура кара съзависимите да избягват търсенето на външна помощ.

 

Последици от съзависимостта

Съзависимостта не само възпрепятства възстановяването на зависимия, но също така има сериозни негативни ефекти върху съзависимия:

• Емоционално изтощение.
• Ниски нива на самочувствие и самооценка.
• Депресия и тревожност.
• Нарушени социални връзки и изолация.

Преодоляване на съзависимостта

Работата със съзависими лица включва:

1. Признаване на проблема: Първата стъпка е осъзнаването, че съзависимостта е разрушителна както за зависимия, така и за съзависимия.
2. Установяване на граници: Създаване на ясни граници между помощта и улесняването на зависимото поведение.
3. Фокус върху себе си: Насърчаване на съзависимия да се грижи за собствените си нужди и благополучие.
4. Групи за подкрепа: Участие в програми като Al-Anon или други групи за подкрепа, които се фокусират върху близките на зависими лица.

Съзависимостта е сложен феномен, който оказва значително влияние върху семействата и социалния кръг на зависимите. Разбирането на механизмите на съзависимостта и насочването към подходяща помощ е ключово за прекъсване на този цикъл и за подпомагане както на зависимия, така и на неговите близки.